Топонимия на местностите

Hits: 9102

Топонимия на местностите в землището на с.Врабево:

1. Ачовете - ливади, намиращи се СЗ на около 900 м. от центъра на селото. Името произлиза от турската дума „ач” (гладен).
2. Агумската кория – гора, намираща се на ок. 5 км. западно от центъра на селото. Името идва от рода „Агумци”, които са собственици на гората. Там се намира и чешма, също наречена „Агумската чешма”.
3. Албания – име на част от селото, около чешмата Ламбанка. Според проф.Николай Ковачев (изследовател на топонимията в троянско), името идва като умалително, преосмислено  от Налбантка. Според краеведа Марин Колев името е дадено от другите врабевени, заради упоритостта на селяните от тази махала – твърди като албанците. По много въпроси имали собствено мнение.
4. Бабастанското  - колиби и овощни градини на рода Бабастанци (Бабастани). На ок. 4 км. западно от селото.
5. Баира – хълм в северозападната част на селото на ок. 1.6 км. По склоновете му някога имало лозя. Идва от турската дума „баир” (хълм, възвишение, стръмнина). Този хълм пази селото от северните ветрове. Високо на него се намират равни места, заети от ниви, ливади и пасища.
6. Баладжа – дъбова гора към м.”Копито”, на 1 км. източно от селото. Идва от турската дума „баладжа” (благун, сладун).
7. Балевска ливада – ливада на рода Балевци, на 1 км. южно от селото.
8. Барковец – полегат склон, прорязан от долчета. Тук се намират много ливади. Има следи от старо селище. До 09.09.1944 г. тук е имало махала, където живеели рода Ночевци, които зиме и лете прекарвали там и отглеждали добитък. Намира се на ок. 2.5 км. западно от селото. Според проф.Ковачев името може би е умалително от „бара”>”барка”=”барковец”. Западният дол който огражда местността се нарича „Барковски дол”. В него преди много години са били открити каменни въглища (антрацит), но в много малки количества.
9. Бахчалъка  - падина с ниви, намираща се на 1 км. южно от селото. Турско-персийска дума, означаваща място определено за овощни градини. Тук през турско е имало овощни градини.
10. Баш бунар – извор с чешма на 500 м. северно от центъра.
11. Белите камъни – малко наклонен склон с варовити скални откоси на 1.6 км. ЮЗ от селото. Тук навремето е имало варници, където се е пекло вар, но поради лошото качество и високите разходи добиването и било преустановено.
12. Боевото – пасище наречено на името на Дядо Бою Стратев, който имал имоти там. На 2 км. ЮЗ от селото.
13. Бозалъците – ливади на 1.2 км. СИ от селото.
14. Боковия въртоп – падина до м.Лазарица. Наречен така по личното име Боко, умалително от Богдан. На 3.5 км. ЮЗ от селото.
15. Борджушки кладенец – извор на 2.9 км. западно от селото, в м.Лазарица, направен на качка (ограден от четирите страни с плочи) от рода Боржуци, които имали имоти в съседство. Нивите им там се наричат „Борджушкото”.
16. Босевската воденица – местност, където е имало воденица на Ангел Босев, където мелели брашно живеещите в Белиш и Маргатина. Съборена впоследствие, сега от нея няма и следа. Около нея е имало ниви и гори на рода Босевци и оттам местността се нарича „Босевското”.  Намира се на 4 км. ЮЗ от селото, в м.”Гърми дол”.
17. Бостаните – зеленчукови градини от двете страни на селото източно и западно, където врабевени отглеждат зеленчукова продукция.
18. Бузевото – качка, кладенец, извор в папратлива падина на 3.5 км. СЗ от селото.
19. Букакът – пасище на 1.5 км. СЗ от селото.
20. Българските гробища – под Гяур баир. Тук врабевени започват да погребват близките си след 1878 г. Намират се на 500 м. СИ от центъра на селото.
21. Българските лозя – пустеещи земи на ок. 400 м. западно от селото.
22. Вакувското – ниви на 2.5 км. западно от селото. Произлиза от турската дума „вакъф” (подарен имот на мохамеданско религиозно заведение). След Освобождението (1878 г.) остава имот на Общинския съвет.
23. Вардения сорут -  пасище, гориста стръмнина. Нарича се така заради опитите да се опази от добитъка за да може да се коси тревата. Западно на 2 км. от селото. Сурут идва от думите „су” и „рът” и означава  хребет между два дола.
24. Варденото – било зад „Гяур баир”, пасище. Намира се на 1.5 км. СИ от селото. За това пасище са се водили много спорове между двете съседни села Врабево и Вратца (дн.Стефаново).
25. В дола – ниви около Ганешкия вир на около 3 км. западно от селото.
26. Велчовата ограда – ниви и ливади на 1.5 км. ЮЗ от селото. Имотите са били собственост на Велчо Михов Кунешки – преселник от Гумощник и един от богатите чорбаджии във Врабево.
27. Влашка ливада – ливада на 1 км. източно от селото в м.”Каля черква”, на името на Добри Влашки.
28. Влашкото – ниви и ливади на Добри Влашки, намиращи се на 2 км. южно от селото.
29. Воденици – в землището на селото са съществували следните воденици: Ганешка, Ярлийска, Топузка, Късевска, Кунешка, Касалийска, Стоева, Дядовата Боева, Дядовата Матюва.
30. Воденичарския път – ЮИ на 1.5 км., път към дебневските воденици, построени на р.Видима.
31. Врачанския път  - път за с.Вратца (дн.Стефаново) СИ от селото.
32. Въртешница – дол с рекичка на 2 км. източно от селото, идващ от землището на с. Стефаново, ляв приток на р.Видима.
33. Въртопа (Боювия въртоп, Въртопа на Бою Стратев) – падина, пасище до м. Лазарица, ЮЗ на 3.5 км.
34. Габрикът – ниви на 500 м. ЮЗ от селото. Наименованието произлиза от „габрик”, „габрица” – местно умалително название на тънък храст от семейството на Габъра (вид дърво).
35. Гадевското – колиба на Гадевския род в м.”Пладнището”. На 2 км.ЮЗ от селото.
36. Гайтановото  - овощна градина на 300 м. източно от селото.
37. Ганешката воденица – воденица на рода Ганеци, направена в Барковския дол на 3 км. западно от селото.
38. Ганешкия скок – водопад до воденицата.
39. Ганешкото – ниви на рода на 3 км. западно от селото.
40. Гергевите тръни – изоставена земя с трънаци, някога овощни градини. На 500 м. северно от селото.
41. Герме кая – гора на ок. 4 км. ЮЗ от селото.
42. Геровото – обрасла ливада и гора на ок. 5 км. западно от селото. Тук се е намирала колибата на Геро Перов.
43. Глушковска качка – кладенец на 300 м. ЮЗ от селото, по пътя за мах.”Маргатина”. По родовото име Глушковци.
44. Голерът – височина в м. ”Белите камъни” на ок.2 км.ЮЗ от селото. Наименованието идва от изчезналото нарицателно „голер” – голо място или „голи рът”. Оттук минавал добитъка (т.н.”прокър”) когато отивал на паша в м.”Дъбравата” и „Пладнището”.
45. Големия сурут – хребети и кордели на 2 км. западно от селото.
46. Горен парезлик – ниви и изоставени стари лозя на 1 – 1.5 км. западно от селото.
47. Горна дъбрава – пасище намиращо се на ок. 2-2.5 км. ЮЗ от селото. Някога тук е имало стара дъбова гора, която според преданията е изсечена от турците и на мястото и са останали само дребни мишови храсти и тръни. По време на войните (1912 – 1918 г.) жените къртели кютюците и секли храстите за отопление, тъй като мъжете били на фронта. По-късно врабевени пасели добитъка си тук.
48. Грамадето – равнина, ниви и зеленчукови градини на ок. 1 км. ЮИ от селото. Тук са намерени останки от старо селище – навярно тук е било първото заселение на хората, откъдето селището е преместено на днешното място.
49. Гробищата – ниви на 400 – 500 м. западно от селото. Малка височина около която е имало турски гробища.
50. Гушмедовото – ниви и ливади на турчина Гуши Ахмед, на около 400 м. северно от селото.
51. Гълъбашкото – падина с ливади на 1 км. северно от селото. Наименованието идва от прякора Гълъбак или на изчезналия род Гълъбаци.
52. Гърми дол – дол, идващ от мах.”Маргатина”. При дъждове рекичката влачи камъни и „гърми” в коритото си. Намира се на 2.5 – 3 км. ЮЗ от селото.
53. Гюнето (Гинето) – южен склон, турска дума означаваща „припек”. В землището на с.Врабево няколко склона носят това наименование. Единият е на 600 м. северно от селото, над м.”Горен парезлик”, другият е на 2 км. СЗ под м.”Понека” и третият е на 3 км. източно в м.”Копито”, където са били старите лозя на врабевени, едно от най-плодородните места в землището.
54. Гюрлюкът – мочурище с буйна „гюрлючева” трева. Наименованието идва от турската дума „гюрлюк” – в превод „изобилие на растителност”. В тази местност има много подпочвена вода, заради което тук е изграден каптаж за питейна вода, от където чрез помпена станция водата отива в резервоар над селото.
55. Гяур баир – висок връх северно от селото на ок. 200-300 м. от центъра на селото. Наименованието е свързано с няколко легенди и произлиза от турските думи „гяур” (неверник, българин) и „баир” (хълм, рът)
56. Данковата стока – блок на бившето ТКЗС, превърнат в такъв след изсичане на дъбова гора. Около него има сухи долчета с нискостеблена гора. Бивш имот на Данко Матев, един от богатите хора в селото. Намира се на ок. 4 км. западно от селото.
57. Двата гроба – ливади и гори на ок. 4 км. СЗ от селото. Някога там е имало два надгробни камъка на неизвестни хора.
58. Деликъневското – пасище на Деликъневския род, намиращо се на 1.5-2 км. ЮИ от селото. Тук е имало няколко колиби на Деликъневци които са се занимавали със скотовъдство.
59. Делишовото – пасище намиращо се СИ от селото на ок. 2 км. Наименованието идва от името на турския му собственик Делиш.
60. Дереджикят – склон с лозя, намиращ се на ок. 500 м. СИ от селото. Турската дума „дережик”, означава малко долче. В тази местност е имало много лозя. Тук Стоян Топузов  изкопал дълбок геран, тъй като местността е безводна. След това е била поставена каменна плоча с кръст на нея. Врабевени използвали мястото за правене на молебени за дъжд или благодарствени молебени. Счита се за едно от оброчищата на Врабево.
61. Джамбазката ливада – ливада на рода Джамбазите, намираща се на 800 м. северно от селото. „Джамбаз” е персийска дума, която означава – търговец на коне.
62. Джамбазката кория – гора на рода Джамбази, на ок. 1 200 м. северно от селото.
63. Джаралийското – ниви на рода Джаралии на ок. 1 км. северно от селото. „Джармалак” е турска дума, която означава – „кряскам”, „говоря кресливо”. Вероятно рода носи името от тази дума, тъй като неговите представители  говорели високо, кресливо.
64. Дингилското – гора на рода Дингили, на ок. 3 км. ЮЗ от селото. Думата „дингил” е турска и означава – „ос на колело”, оттук идва и перифразирането на висок слаб човек – дангалак.
65. Добревската воденица – на рода Добревци, намираща се на 3 км. западно от селото.
66. Долен парезлик  - ниви на 1 км. западно от селото. „Парезлик” – място с изоставени лозя.
67. Долната дъбрава – пасище, останки от някогашна храстовидна дъбова гора. ЮЗ на 2 км. от селото.
68. Долът – поток, намираш се на 3 – 3.5 км. СЗ от селото. Води началото си от стената на яз.”Ледево”.
69. Драгнев трап – пасище в падина, находящо се на 1.5 км. ЮИ от селото. По лично име – Драгньо.
70. Дъбравата – гора на 3 км. ЮЗ от селото.
71. Дъскотевец – гори и ливади на ок. 4 км. западно от селото.
72. Дядовата Матева воденица – ниви на ок. 500 м. ЮИ от селото.
73. Дядовата Пънковска качка – стубла в м.”Дъскотевец”, на ок.3 км. СЗ от селото. Наименованието произлиза от личното име Пънко. В селото има род Пънковци.
74. Дядовата Боева воденица – лъка на Бою Стратев, някога е имало воденица. На 3 км.ЮЗ от селото.
75. Дядовото Вълково кладенче – извор до гора на 800 м. северно от селото. По личното име Вълко.
76. Дядовото Матево – лъка, ниви на Дядо Матьо Ковача. На ок. 800 м. ЮИ от селото.
77. Дядовото Мичево – гора и ниви на ок.1 200 м. северно от селото.
78. Егуменското (Агумското) – гора и овощни градини СЗ на 4 км. от селото. По рода Агумци. Прякора на рода идва от гръцкото „игумен” – „управител на манастир”. Имота е бил закупен от Васил Агумски, чиито брат Макарий бил игумен в Троянския манастир и му помогнал с парични средства за закупуването на мястото. Оттогава хората започнали да го наричат „Игуменското”, т.е. купено с игуменски пари.
79. Елица – кладенец с минерална вода, с аромат на сяра и гора около него, намиращ се на ок. 4 км. ЮЗ от селото. Наименованието идва от умалителното на „ела” – „елица”. Друго обяснение за името идва от легендата за момата Елица, чийто баща имал воденица по тези места.
80. Ергенския вир – вир в м.”Раздоле”, на ок. 500 м. северно от центъра на селото, където се къпели ергените. По-късно следващите поколения врабевени започват да го наричат „мъжкото къпало”.
81. Ерлийските даями – ливади на рода Ярлийци („местни хора”), най-стария род в селото. Намират се на 3-3.5 км. западно от селото.
82. Зенгийка – ливада на 1 км. източно от селото, към Врачанския път.
83. Зли дол – дълбок сух дол, идващ от с.Вратца (Стефаново). Намиращ се СИ от селото на 1200 – 2000 м.
84. Ибчовото – ливади, ниви и гора на ок.1.5 км. северно от селото. По личното име Ибчо.
85. Иванчината чешма – ниви на ок. 2-2.5 км. източно от селото. Самата чешма е съборена. До нея е имало забит висок камък, наподобяващ такъв от турски гробища. Навярно там е бил убит турчин и затова е поставен камъка. Чешмата носи наименованието си от името на баба Иванка Радева.
86. Извора – студен извор, начало на Долът, на който е изграден язовир „Ледево”. Намира се на ок. 3 км. СЗ от селото.
87. Инев връх – височина на ок. 400 м. СЗ от селото.
88. Иневското – склон зад „Каля черква” на 2 – 2.5 км. източно от селото. Най-вероятно по турското родово име Инюоллу.
89. Казанджийското (Казанджийските трапове) – гори и ливади на Казанджийския род, находящи се на ок.5 км. западно от селото.  
90. Казийка – висока равнина с гора и пасище, на ок. 4 км. западно от селото. Трудно е да се обясни откъде идва самото наименование. Значението на турските думи с този корен не е много ясно - „каз” се използва за гъска, но и за прилагателното глупав, „киз” е момче, а „каза” е околия. Вероятно е от някой прякор на бивш владелец на имота.
91. Калугерското – гори и ливади на Троянския манастир, закупени от игумена Макарий, родом от Врабево. По късно Общинския съвет, по времето на кметуването на Дочо Йонков, ги купува от Манастира. Намира се на 4 – 4.5 км. западно от селото, на границата със землището на с.Добродан.
92. Каля черква – могила, скала, намираща се на 2 км. югоизточно от селото. До преди няколко години там е имало кръст на черковище, наричано от хората „Св.Илия”. Има скални дупки. Спорно е откъде идва името на местността. Една от версиите е че е умалително от Калоянова черква, друго мнение е че произлиза от гръцката дума „калос” – красив, хубав. Относно наименованието вж. книгата на Марин Колев и Томи Томев „Врабево – събития, традиции, легенди”.
93. Камъка – площад в селото, на около 300 м. западно от центъра. На времето там се е намирал  голям камък, около който се е играело традиционното празнично хоро във Врабево. По-късно камъка е махнат от това място и е строшен. Сега там е сложен друг камък символизиращ името на площада.
94. Камътъ – клиновидна местност в завой на „Дереджика”, намираща се на 1 км. източно от селото.
95. Капаклач (Капаклъка) – овощна градина на ок. 3.5 км. западно от селото, в м.”Понека”. Наименованието идва от големите плоски камъни за „капладисване” (похлупване) на дворове и обори.       
96. Караибрянка – лъки, ливади, вир на малка рекичка, на ок. 2 км. югозападно от селото. Наименованието идва от турското име Кара Ибрахим (Черния Ибрахим).
97. Каракушево – вълнообразна местност, долове на ок. 2-3 км. източно от селото.
98. Кара поле – поле с ниви покрай пътя за гр.Троян, започващо от края на селото и  продължаващо  около 1 км. От тур. дума „кара” (черно) и бълг. дума „поле”.
99. Карахасански огради – стари градини на турчин, от когото Караасаните купили имота. Местността се намира на около 1 200 м. северозападно от селото.
100. Карталовото – запустели ниви и гори, намиращи се на ок. 2.5 км. западно от селото. Значението на турската дума „картал” е орел.
101. Касалийските лъки – ливади на рода Касалии, намиращи се на ок. 3 км. ЮЗ от селото.
102. Касалийските воденици – съборени воденици, край лъките.
103. Касалийското – ниви и ливади на рода. На ок.1.5 км. ЮЗ от селото.   
104. Катер кофа – лозе под м.”Койнашкото”, намиращо се на 1.5 км.СИ от селото.
105. Качката – извор при Иванчина чешма на 1 км. източно от селото.
106. Керимка – чешма и ниви до м.”Ганешкото”, на ок. 2500 м. западно от селото. Наименованието идва от турското лично име Керим.
107. Керкенезкото (Керкенезка гора) – стара гора, сега ниви на рода Керкенези (Керкенез - турска дума, вид сокол), богати троянци, които идват във Врабево и закупуват над 1000 дка. имот. Западно на 3 - 4 км. от селото.
108. Керкенезките габраци – пасище с храсти на рода, на ок. 500 м. северно от селото.
109. Керкенезки ливади  - ливади на рода, СЗ на ок. 2.5 км.
110. Кеси кору – пасища, дол, стари колиби на около 1 км. южно от селото. Названието е образувано от турските думи: „кесик” = отрязан и „кору”= гора (отрязана гора). Тук били колибите на Нановци, Деликъневци и др. които се занимавали със скотовъдство.
111. Киречка – гора на ок. 3 км. западно от селото, на границата със землището на с.Добродан. Наименованието произлиза от турските думи „киреч” = вар и „кая” = скала. Варовита скала. Тук доброданци имали 2-3 пещи за горене на вар.
112. Китката – едра дъбова гора на ок. 1 км. северно от селото.
113. Кованлъка – нива на ок. 400 м. североизточно от селото.  „Кованлък”, турска дума = стари пчелини.
114. Ковашките даями (Ковашкото) – гора и овчарски колиби на рода, намиращи се на ок. 4.5 км. северозападно от селото.
115. Козевото – склон обрасъл с ниска растителност, на ок. 1000 м. северно от селото.
116. Койнашкото – ниви на Койнашкия род, намиращи се на ок. 1 800 м. СИ от селото.
117. Колевото (Дядовото Колево) – гора и дол на ок. 4 км. западно от селото.
118. Конак ери – чер път за м.”Копито”, който се кръстосва с друг. Някога тук отсядали кервани за нощуване и почивка. На ок. 3 км. източно.
119. Копадън махала  - махала в южната част на селото.
120. Копакът – нива на 100 м. СИ от селото.
121. Копито – ниви и горист склон, извит като копито. Едно от най-плодородните места в землището. Намира се на ок. 3 км. източно от селото.
122. Коркинската ограда – някога заградена овощна градина на Коркинския род, на ок. 500 м. СЗ от селото.
123. Костовската чешма – чешма в селото ( вече не съществува) около рода Костовци.
124. Костовски кладенци  - извор в м.”Перевското”, на ок. 4 км. СЗ от селото. По рода Костовци.
125. Костовското – имот на рода, намиращ се на ок 300 – 400 м. северно от селото. В него се намира една от малкото запазени в момента саи в землището на Врабево.
126. Кунешкото, Кунешката воденица – ливади, имоти и съборена воденица на Кунешкия род. На ок. 3 км. западно от селото в м.”Барковец”.
127. Курдева могила (Курдевото) – височина с ниви на ок. 2000 – 2500 м. западно от селото. Наименованието произлиза или от личното име Курдьо или от турската дума „курт”=вълк (вълче място).
128. Къндевските даями – овчарски колиби на рода, сега съборени. На ок .3 км. западно от селото.
129. Късевската воденица – на ок. 500 м. северно. Съборена.
130. Лазарица – нисък хълм с поляни, пасище на 3 км. западно от селото. Простиращо се от „Лъките” до шосето Врабево – Троян.
131. Ламбанка – махала в селото на ок.200 м. източно от центъра на селото.
132. Лафчийското – ниви и пасище на ок. 2 км. ЮЗ от селото. По рода Лафчии.
133. Ледево – пасище на ок. 3 000 м. северозападно от селото. Името идва от въздушното течение което се образува в следствие на което оттук идват градушките над селото. Друго обяснение е че тук е имало извори с ледено студена вода. Сега в тази местност е изграден един от двата големи язовира в землището, носещ името на местността.
134. Лещака – гора до Царската чешма, на ок. 2 км. СЗ от селото.
135. Ливадето – някога склон с ливади, сега разорани. Намира се на ок. 500 – 1000 м. източно от селото. Тук почти всяко врабевско семейство е имало по едно парче ливада.
136. Ливадската долчина – води началото си от Гяур баир, преминава през м.Ливадето и се влива в дола идващ от Вратца (дн.Стефаново) в м.”Каракушево”. На тази долчина има изградени 3 микроязовира.
137. Ливадския път – чер път за м.”Ливадето”, източно от селото на ок. 500 м.
138. .Липакът – гора на ок. 3 км. югозападно от селото. През нея минава пътя за мах. Маргатина. Някога имало много липи, откъдето най-вероятно идва името на местността.
139. Ловджийската чешма – действаща чешма в „Кара поле”, построена от Ловната дружинка в селото през 1969 г. На ок. 500 м. западно от селото, край пътя Врабево – Троян.
140. Лозята – пустеещи земи, стари лозя на ок. 300 – 500 м. СЗ от селото.
141. Локвата – ливада зад Раяновото, на ок. 3.5 км. СЗ от селото.
142. Лъките – равнини, ливади на ок. 3 км. ЮЗ от селото.
143. Малка лазарица – ливада на ок. 2.5 км. ЮЗ от селото.
144. Малко Врабево – другото име на махала „Маргатина”.
145. Марашите – ниви на ок. 700 м. СИ от селото. „Мараш” = изоставени лозя.
146. Маргатина – махала зад м.”Липака”. Дели се на Горна и Долна. Първата е       административно към с.Белиш, втората към с.Врабево.
147. Марешкото, Марешка чешма – гора на рода Мареци и извор в нея. Чешмата е построена в чест на Борис Марешки.    
148. Матеевското (Матеевска ограда), Матеевския вир – гора, ливада и вир в дола, идващ от Ледево. На ок. 3 км. западно от селото. На рода Матеевци, дошли от Ново село (дн.Априлци).
149. Мекитчийското – нива, северно от селото, на ок. 1000 м. Рода Мекитчии е от съседното с.Добродан.
150. Менчовица – ливади на склон, намиращи се на ок. 6 км. източно от селото в м.”Копито”.
151. Миленското – пасище на Миленския род на Баира. СЗ на 1 км. от селото.
152. Минчов дол – дол, извиращ от м.”Понека”. Намиращ се на ок. 4 км. западно от селото.
153. Мирово храсте – склон с храстовидна гора на 1 км. СЗ. Легендата разказва, че тук е сключен мирен договор между воюващите българи и византийци през 1186 г., когато император Исак Ангел е обкръжил Ловеч, в опитите си да го превземе. Намира се на ок. 1 км. СЗ от селото.
154. Могила – изкуствено или естествено малко възвишение. В землището на селото няколко могили:Остра, Шумната, Курдева, Саматева.
155. Мунева локва – ливада в м.”Барковец”, на ок. 3 км. западно от селото. По изчезналия прякор Муньо.
156. Мъртъвта – гора на сенчеста местност (мъртвица, мъртвина), намираща се на ок. 3.5 км. ЮЗ от селото.    
157. Над ливадския път  - ниви над пътя за м.”Ливадето”, на 1.5 ЮИ от селото.
158. Над Ловчанския път  - ниви до пътя за гр.Ловеч, на 2 км. СИ от селото.
159. Над Севлиевския път – ниви над пътя за гр.Севлиево, на 2 км. източно от селото.
160. Над село – ниви на ок. 400 м. северно от селото.
161. Над турските гробища – стари лозя, западно от селото, на ок. 1 км.
162. Нановското – ниви на рода Нановци, ЮЗ на 1 км. от селото.
163. Начовата чешма – чешма в м.”Копито”, на ок. 2 км. източно от селото. Построена от бай Начо Тайнешки в памет на тримата му загинали синове и съпругата му. Същата чешма е известна като Врабевската чешма на пътя Дебнево – Ловеч.
164. Орлова глава – най-високият връх в землището на Врабево, обрасъл с дъбова гора и трева. Намира се западно от селото на ок. 4 км.
165. Ормандере – дол в гора, на ок. 4 км. СЗ от селото, на границата със землището на с.Лешница. Наименованието произлиза от турските думи „орман” = гора и „дере” = дол, поток.
166. Орманчовите качки – изворчета край гора, превърнати в качки. Намират се на ок. 3.5 км СЗ от селото, в района на „Ормандере”. Наименованието идва от умалителното на „орман”.
167. Остра могила – гола височина между доловете, намираща се на ок. 1500 м. ЮЗ от селото.
168. Папазкото – ливада на рода Папази, на ок. 3 км. западно от селото.
169. Папратлък – склон с папрат, ниви. На ок. 1200 м. СИ от селото.
170. Папуркова локва (Папурковото)  – някога ниви на рода Папуркови там е имало и локва за биволи на времето. Сега с това име се нарича поляната, където е била някога локвата. Намира се на ок. 1 500 м. северно от селото.
171. Парежникът – ниви зад стопанския двор, на ок. 400 м. западно от центъра. Наименованието идва от Парезлик = стари изоставени лозя
172. Париж – хумористично название на централната част на селото, където живеели по заможните врабевени.
173. Пейовското (Пейковското) – ниви на рода Пейовци, на ок. 1 км. южно от селото.
174. Пекиличир – ливада и гори на ок. 3 км. ЮЗ от селото. От турското название „ливадите на Пекилията”.
175. Перевското – другото наименование на Костовския кладенец, намиращ се на ок. 4 км. СЗ от селото.
176. Петковото (Дядовото Петково) – ливада на ок. 3 км. западно от селото между яз.”Ледево” и „Двата гроба”.
177. Петров дол – дол в м.”Липака”, приток на малката река „Червещица”, която е ляв приток на „Видима”. Намира се на ок. 4 км. ЮЗ от селото.
178. Пицовското – ниви на рода Пицовци, на ок. 1 км. ЮИ от центъра на селото.
179. Пладнището – пасище намиращо се на ок. 1 800 м. югозападно от селото. Място за обедна почивка на добитъка (дремило). Тук някога селските говедари, докарвали добитъка да пладнува, откъдето идва думата Пладнище.
180. Плескуда – склон зад м.”Копито”. Населението го нарича така заради плескавите лески. На ок. 1.5 североизточно от селото.
181. Под гюнето (Под гинето) – южен склон с ниви на ок. 2 км. СИ от селото, над стария път за Вратца (дн.Стефаново).
182. Под Гяур баир – ниви на ок. 500 м. СИ от селото в подножието на „Гяур баир”.
183. Под Копито – склон с ниви и стари лозя на 1.8 км. източно от селото.
184. Под Ловчанския път (Под Севлиевския път) – ниви под пътя водещ за Ловеч и Севлиево, на ок. 1000 – 1500 м. източно от селото.
185. Под село – ниви югоизточно от селото на ок. 400 м.
186. Под Таушан гине – пасище северозападно от селото на ок. 2.5 км.
187. Пожарлъка – ливади в м.”Шарапатица”, на ок. 3 км. ЮЗ от селото.
188. Полугаря – ливади на ок. 2.5 км. западно от селото.
189. Понека – баир над „Урун конак”. Наименованието идва от  думата „понек” = челно, предно място на склон, от което склона се спуска стръмно надолу.
190. При саята – ниви до саята, построена от поп Трифон Ковачев на севлиевския път. Източно на ок. 1000 м.
191. Пряслапа – височина с ливада и гора, намираща се на пътя за м.”Усоето”. СЗ на ок. 4 км. от селото. Идва от старобългарската дума „преслъпъ” = седловина.
192. Пънковската качка – извор на ок. 4.5 км. СЗ от селото. По рода Пънковци.
193. Раздоле – дол, северно от селото между двата баира, оттук започва каптаж на водопровод за селото. Водослив на два потока.
194. Разсадница – ливади и гора на ок. 3.5 СЗ от селото на границата със землището на Вратца (дн.Стефаново).
195. Раяновото – гора, някога имоти на Раяновци. На ок. 4.5 км. западно от селото.
196. Рошковското – ниви на Рошковския род на ок. 2 км. ЮЗ от селото. Цялото място носело и името „Чифлика”, било е заградено от всякъде с плет.
197. Сазът – блатлива местност, тресавище до Ливадската долчина на ок. 1.5 ЮИ от селото. Турска дума „саз” = тръстика.
198. Саковското – ливади на ок. 4 км. западно от селото.
199. Саматева могила – висока равнина, пасище на ок. 1 км. СЗ от селото. Наименованието идва може би от самотна могила, сред висока равнина.          
200. Сиври кая – изшилена скала на 2 км. СЗ от селото.
201. Сой баир – хълм с ниви на ок. 2 км. ЮИ от селото.
202. Сръпци – път, ниви, чешма, долчини извиващи като „сръп”. На ок. 1 км. югоизточно от селото.
203. Стоевата воденица – воденица на Стойо Станев, намираща се на ок. 3 км. ЮЗ от селото.
204. Стоката (Данковата стока) – долове, ливада, бивша гора. Намира се на ок. 3 км. западно.
205. Студените кладенци – кладенци между „Липака” и „Таушан гине”.
206. Суватът – пасище на ок. 1.5 км. ЮЗ от селото. „Суват”, турска дума със значение на „пасище”.
207. Сурутът  - някога пасище, сега овощни градини със сливи. На ок. 2 км. ЮЗ от селото.
208. Съчан дол – дол край бивши лозя на ок. 500 м. СИ от селото. „Съчан” (турска дума), мишка.
209. Тайнешкото – ливади и ниви на рода Тайнеци на ок. 1.2 км. СЗ от селото.
210. Таушан гюне (гине) – склон на ок. 2.5 км. СЗ от селото. Турски думи, буквален превод „заешки припек”.
211. Топал меше – гора на ок. 3 км. западно от селото, в м.”Понека”.
212. Топузкото (Топузката воденица) – ниви и съборена воденица на рода Топузи, на ок. 3 км. югозападно от селото.  
213. Тотевското – гора и ливади на Тотевци, на ок. 3 км. източно, в м.”Копито”.
214. 214.          Троханското – ниви, прокър за добитъка, отиващ на паша към „Дъбравата” на ок. 3 км. ЮЗ от селото.
215. Турска поляна – пасище зад „Ледево”, на ок. 2 км. западно от селото.
216. Турски гробища – пасище, някога било гробища, на ок 1000 м. западно от селото.
217. Тутешките огради – ливади на Тутеците, преселници от Ново село. Намират се южно от центъра на селото, на ок. 700 м.
218. Толешкото – ниви, огради на рода Толеци, на ок 2 км. северно.
219. Узун бозалък – ливада, пасище на ок. 4 км. западно от селото. Наименованието произлиза от турските думи „узун” = дълъг и „бозалък” = садина, ливада.
220. Узун чаир – градина на около 400 м. от центъра на селото в източна посока.
221. Урум конак – ливади до пътя за Троян, на ок. 3 км. западно от селото. Турско наименование „рум” = грък; „конак”=лагер, почивало, спирка. Може да се преведе като „гръцки лагер”. Преданието е свързано с българо-византийските войни от 80 – те години на ХII век.
222. Усоето – горист северен склон с ливади. Намира се на ок. 3.5 км. СЗ от селото, от северната страна на „Орлова глава”.
223. Усойната – гора над м.”Козевото”, на ок. 1 км. северно от селото.
224. Хаджийското – ниви на рода Хаджии, на ок. 1.5 СЗ от селото.
225. Хайдушкото (Хайдушкото кладенче)  - студен извор до скала в м.”Усоето”. На ок. 3.5 км. СЗ от селото.
226. Хармането – поляна до селото, на ок. 400 м. от центъра в южна посока. Тук някога се е вършеело и от „харман”(гумно, ток за вършеене) идва и умалителното „хармането”.
227. Хасанкевото – ливади на ок. 3 км. западно от селото. От турското име Хасан.
228. Ходжовка – ливада на ходжата, на ок. 300 м. източно.
229. Хрътковското (Хрътковския вир) – ниви и вир на дола към „Ледево”, на ок. 3 км. СЗ от селото.
230. Хюсеиноолу (Исиньоолу) – пасище над „Таушан гине”, някога собственост на турчина Хюсеин. Намира се на ок. 2 км. СЗ от селото.
231. Цановската чешма – чешма в горния край на селото до къщите на Цановци.
232. Цановското  - гора на Цановци, на ок. 1 км. северно от селото.
233. Царевец – махала с чешма в югозападния край на селото. За местността има и предание, което я свързва с българо-византийските битки през 1186 – 1187 г.
234. Царската чешма – извор и чешма със студена вода, на ок. 2 км. СЗ от селото. И това място преданието свързва с българо – византийската борба. Макар и отдалечени като местоположение двете местности се свързват, чрез легендите за историята на селото.
235. Чампалското – ниви на Чомпалския род, на ок. 2 км. северно от селото.
236. Чантовото – пасище и гори на ок. 4 км. югозападно от селото. Няма такъв род в селото и наименованието на местността е необяснимо.
237. Червещица – другото наименование на Долът идващ от „Ледево”. В него се влива „Гърми дол” идващ от Маргатина. Ляв приток на р.Видима. Името произлиза вероятно от червената пръст по бреговете на дола, но има и предание, че долът е потекъл червен от кръвта на убитите по време на българо-византийската война през 1187 г.
238. Черешакът – ниви, бивши черешови градини, на ок. 900 м. северозападно от селото към м.”Джуровото”.
239. Честия сурут – хребет, обрасъл с храсти, кордел на ок. 2 км. западно от селото.
240. Чинеклийското – ливада на ок. 800 м. северно от селото. От турската дума „чинек” = отъпкано място, път.
241. Чипилски връх – височина над Пънковската качка. СЗ на ок. 4 км.
242. Чифлика – ниви, другото име на „Рошковското”, на ок. 1.5 км. ЮЗ от селото.
243. Чолевото – залесена площ в м.”Раздоле”, на ок. 400 м. северно от селото.
244. Чучурчето (Чешмичката) – на границата между землищата на Врабево и Дебнево, край стария път свързващ двете села. Намира се на ок. 1 км. южно от селото.
245. Шаповец   - сух дол, където на времето заровили коне умрели от болестта шап. Намира се на ок. 500 м. югозападно от селото.
246. Шарапатица  - ливади и гори на ок. 3 км. югозападно от селото. Нагъната „шъръпатъ” местност.
247. Шарковското – ниви и язовир на ок. 1.5 североизточно от селото. По рода Шарковци.
248. Шейтанската качка (Шейтана) – нива и извор с резервоар от зид (качка), на ок. 1.5 източно от селото. „Шейтан” = дявол, шмекер, хитрец.
249. Шолешкото – ниви на рода Шойлеци, на ок. 3.5 км. западно от селото.
250. Шумната могила – височина до яз.”Шарковското”, на ок. 3 км. източно от селото. Наименованието идва от думата „шумнат” – зашумен с гъста листна маса, горист.
251. Шурлат – висока равнина с ниви на ок. 1 км. южно от селото. Водниста местност, при дъждове шурти вода, почвата „цвъка”.
252. Ялъ бунар – пасище и кладенец на ок. 2.5 км. СЗ от селото. От турските думи „ялъ” = светъл, гладък, лъскав и „бунар” = кладенец, геран.