Loading

Конкурс за Художествени Произведения

Време за възкръсване

   

  За ползата от спечелените и Не спечелените конкурси

 

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

 

Когато едно художествено произведение спечели конкурс, авторът и текстът получават известност и признание. Това е реклама за твореца и начин повече читатели  и издатели да се заинтересуват от него.

Обикновено сме свикнали да мислим, че когато наша творба, участваща в конкурс, не е сред наградените или номинираните, е неуспех. Някои го приемат като поражение, други като лична обида и се отказват от повече участия.

Какъв е смисълът да пускаме наше произведение да се бори в различни национални или регионални творчески състезания, ако то не печели или не е в челната престижна финална група?

Ако лекоатлет не постига награди в една дистанция, може би е по-подходящ за друга. Великият Андерсен е опитвал години наред да пробие с разкази, но не е успявал. Докато не е открил, че може да владее и споделя магията на приказките с читателите. Може вашият случай да е такъв. Щом не се получава с поезия, защо не опитате с проза? Или обратно?

Причината може да бъде и друга. За да покори връх, алпинистът никога не тръгва неподготвен. Той не е нахвърлял на две – на три нещо в торбата, понеже му е хрумнало утре да изкатери Еверест. Участва се с качествени, проверени и премислени поне по няколко пъти творби. Най-малкото, от уважение към журито, което е длъжно да изчете всички изпратени писания.

Журито най-често отнася обвиненията за това, че текстът на твореца Х не е сред номинираните или наградените. Едно наистина добро произведение не би трябвало да бъде пропуснато, но субективният фактор е факт, ала има и друго – ако някой много иска да покори планинска височина, а не му стигат силите въпреки усилията и тренировките, каква вина за това има самият връх? С други думи, щом не мога да пея, как мога да стана оперна певица?

Ползата от участието в различни конкурси е и подтик да се създават нови творби. Количеството води до качествено подобрение. Поне в повечето случаи. Щом една машина не работи, ръждясва. Перото на твореца трябва да създава произведения на художественото слово, за да бъде в добра форма.

Особено внимание би трябвало да обръщаме на образователните конкурси и по възможност да се включваме в повече от тях. Най-малкото, защото те акцентират на придобиването на умения, нужни за създаването на качествен текст.  Когато се научим как се пише диалог, пейзаж, как се прави добра завръзка и кулминация, значи сме пристъпили крачка напред в процеса на авторското ни усъвършенстване.

„Аз съм гениален,  произведенията ми са перфектни, но членовете на журито са корумпирани (некадърни).“ - реплика, която чуваме постоянно. Да играем на Сърдитко Петко в случая няма нужда. Когато се натрупат няколко неуспешни опити в литературни състезания, логично е да направим диагностика на своето творческо ниво, да се консултираме със специалист, на когото имаме доверие, да се откажем или да продължим да пишем.

Наградите от конкурси не винаги са показател колко добър е един творец или не. Факт е, че участвайки в литературно състезание, ние трупаме опит, нашите текстове се четат, имената ни стават популярни.

Била съм, и в момента съм от двете страни на „барикадата“ – участник в регионални, национални и международни конкурси, но и жури в такива. Като състезател съм била и  сред наградените, и сред Не наградените. Това не ме е спряло да творя, само е било стимул да работя повече. Като жури, изчитайки множество творби, съм се запознавала с нови талантливи пера, които, макар и да не са били сред наградените, съм запомняла и после съм търсила  и техни други текстове.

Изкачването и покоряването на планински върхове не е за хора със слаби характери, на които или вятърът им е виновен, или слънцето, или облаците. Упоритост, дори инат, качествени произведения, донякъде и късмет са нужни за спечелването на литературни конкурси. Но дори да не е награден, фактът, че творецът е създал произведение и го е пуснал да се сравнява с други, вече е от голяма полза и за текста, и за автора.

Така че наградени или не – творете, тренирайте, приемайте нови литературни предизвикателства. Еверест може и да не се окаже толкова недостижим с времето.

 

Време за възкръсване

  За ползата от спечелените и Не спечелените конкурси

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Когато едно художествено произведение спечели конкурс, авторът и текстът получават известност и признание. Това е реклама за твореца и начин повече читатели  и издатели да се заинтересуват от него.

Обикновено сме свикнали да мислим, че когато наша творба, участваща в конкурс, не е сред наградените или номинираните, е неуспех. Някои го приемат като поражение, други като лична обида и се отказват от повече участия.

Какъв е смисълът да пускаме наше произведение да се бори в различни национални или регионални творчески състезания, ако то не печели или не е в челната престижна финална група?

Ако лекоатлет не постига награди в една дистанция, може би е по-подходящ за друга. Великият Андерсен е опитвал години наред да пробие с разкази, но не е успявал. Докато не е открил, че може да владее и споделя магията на приказките с читателите. Може вашият случай да е такъв. Щом не се получава с поезия, защо не опитате с проза? Или обратно?

Причината може да бъде и друга. За да покори връх, алпинистът никога не тръгва неподготвен. Той не е нахвърлял на две – на три нещо в торбата, понеже му е хрумнало утре да изкатери Еверест. Участва се с качествени, проверени и премислени поне по няколко пъти творби. Най-малкото, от уважение към журито, което е длъжно да изчете всички изпратени писания.

Журито най-често отнася обвиненията за това, че текстът на твореца Х не е сред номинираните или наградените. Едно наистина добро произведение не би трябвало да бъде пропуснато, но субективният фактор е факт, ала има и друго – ако някой много иска да покори планинска височина, а не му стигат силите въпреки усилията и тренировките, каква вина за това има самият връх? С други думи, щом не мога да пея, как мога да стана оперна певица?

Ползата от участието в различни конкурси е и подтик да се създават нови творби. Количеството води до качествено подобрение. Поне в повечето случаи. Щом една машина не работи, ръждясва. Перото на твореца трябва да създава произведения на художественото слово, за да бъде в добра форма.

Особено внимание би трябвало да обръщаме на образователните конкурси и по възможност да се включваме в повече от тях. Най-малкото, защото те акцентират на придобиването на умения, нужни за създаването на качествен текст.  Когато се научим как се пише диалог, пейзаж, как се прави добра завръзка и кулминация, значи сме пристъпили крачка напред в процеса на авторското ни усъвършенстване.

„Аз съм гениален,  произведенията ми са перфектни, но членовете на журито са корумпирани (некадърни).“ - реплика, която чуваме постоянно. Да играем на Сърдитко Петко в случая няма нужда. Когато се натрупат няколко неуспешни опити в литературни състезания, логично е да направим диагностика на своето творческо ниво, да се консултираме със специалист, на когото имаме доверие, да се откажем или да продължим да пишем.

Наградите от конкурси не винаги са показател колко добър е един творец или не. Факт е, че участвайки в литературно състезание, ние трупаме опит, нашите текстове се четат, имената ни стават популярни.

Била съм, и в момента съм от двете страни на „барикадата“ – участник в регионални, национални и международни конкурси, но и жури в такива. Като състезател съм била и  сред наградените, и сред Не наградените. Това не ме е спряло да творя, само е било стимул да работя повече. Като жури, изчитайки множество творби, съм се запознавала с нови талантливи пера, които, макар и да не са били сред наградените, съм запомняла и после съм търсила  и техни други текстове.

Изкачването и покоряването на планински върхове не е за хора със слаби характери, на които или вятърът им е виновен, или слънцето, или облаците. Упоритост, дори инат, качествени произведения, донякъде и късмет са нужни за спечелването на литературни конкурси. Но дори да не е награден, фактът, че творецът е създал произведение и го е пуснал да се сравнява с други, вече е от голяма полза и за текста, и за автора.

Така че наградени или не – творете, тренирайте, приемайте нови литературни предизвикателства. Еверест може и да не се окаже толкова недостижим с времето.



Традиционна изложба в Галерия „Дворът”

Традиционна изложба в

Галерия „Дворът”

Алтернативното пространство за изкуство във Врабево се разраства

При изключителен интерес се откри петата поредна изложба на открито в галерия „Дворът“

          Откакто картините превзеха плевните във Врабево, там вече всичко е възможно. В събота в троянското село се събраха над 20 известни художници от цялата страна, както и ярки личности в науката и шоу-бизнеса, бизнесмени и управници.  Може да се каже и по друг начин.

           Откакто проф. Аксиния Джурова и проф. Владимир Игнатовски имат в селото летни къщи, те могат и си позволяват да показват изкуството и по този начин. В двора, в плевнята, сред селския бит и природа.

-          „Искахме ние да се приобщим към жителите на Врабево и те да се приобщят към нас, а не да живеем в паралелни светове. Получи се много приятен синхрон“, казва при откриването на изложбата проф. Джурова.

           На практика в галерията „Дворът“ при изключителен интерес се откри петата поредна изложба на открито (2 – 6 юли, село Врабево, ул. „Минко Карата“ № 27 -29).   Тази година, след като бе изчерпан местния потенциал (в предишни издания гостуваха творци от Терзийско и Дълбок дол), участниците са от цялата страна.

            Ето как точно и образно ги представи проф. Аксиния Джурова: „Имаме творби на Василка Монева, един деликатен творец от Русе, които показват експлозията на цветовете. Скулпторът Кирил Мескин, който  извайва от речни камъни блестящи пластики, приличащи на „отломъци от стари цивилизации“. Аршак Нерсишян - арменец, който от 20 години живее в България, се представя със серия картини в стил „топъл южен неокубизъм“. Надя Станчева, съпруга на Аршак, показва няколко картини, „влюбени във византийското синьо“. Художникът Цветан Колев от Трявна е най-честият гост в галерията, сега се представя със серията „Изгубените планети“. Изявата е със специалното участие на проф. Греди Асса, току-що завърнал се от Италия. Той показва три платна, с които се „връща към своите корени. С тези картини правим анонс към бъдеща изложба на Греди Асса във Врабево“, поясни проф. Джурова.

           Сред ценителите на изкуството бяха директорът на офиса на Mitsubishi Corporation в София  Хирофуми Аджичи,  проф. Анчо Калоянов, проф. Петър Стефанов, скулпторът проф. Стефан Лютаков (със съпругата Елена) от ВТУ, писателят Иван Куликов, ловешките художници Николай Добрев и Найден Найденов, бившият кмет на Априлци доц. Бенко Вълев и други. На откриването дойдоха още кметът на Троян Донка Михайлова, епископ Сионий, игумен на Троянския манастир, и разбира се, Радион Стратев, кмет на Врабево.

            Това алтернативно пространство за изкуство под открито небе явно има бъдеще. Единственият недостатък е, че трябва да се съобразя с атмосферните промени. Защото при дъжд, какъвто заваля по-късно над Врабево, трябва да се реагира много бързо.

Галерия

 

Цветан Тодоров, в. Новините глас

20 години Ансамбъл „Елица” с.Врабево

20 години Ансамбъл „Елица” с.Врабево

            На 1 юли 2016 г. в салона на Читалище „Христо Ботев” с тържествен концерт беше отбелязан 20-годишният юбилей на ансамбъл „Елица” с.Врабево. Проявата премина при огромен интерес от страна на жителите и гостите на селото. Салонът на читалището се оказа тесен за желаещите да видят на живо участниците в концерта певци и танцьори.

        Културното мероприятие започна със слово на художествения ръководител на ансамбъла и председател на Народно читалище „Христо Ботев – 1911 г.” с.Врабево, Милка Стратева. В него тя маркира основните стъпки на Ансамбъл „Елица” от неговото създаване до момента. Идеята за неговото възникване, ентусиазма на неговите членове, трудностите през които е преминал, но и многобройните успехи които е постигнал на регионално и национално ниво. След нея приветствия под формата на поздравителни адреси, поднесоха зам. кмета на Община Троян – г-жа Бистра Чолакова и кмета на с.Врабево – г-н Радион Стратев.

        След това на сцената излязоха основните „виновници” за прекрасния празник – певческия женски хор, танцовия състав и буфосинхронистите на ансамбъла. Всички те показаха своя талант и умения и бяха възнаградени с нестихващи аплодисменти от многобройната публика.

        Най-чаровни обаче бяха най-малките танцьори на възраст от 5 до 8 години, които спечелиха сърцата на публиката с желанието си да излязат на сцената и да покажат наученото от тях в малкото време откакто се занимават организирано с народни танци. Тук можете да разгледате снимки от събитието.

Нов покрив за църковен храм „Св.Архангел Михаил” с.Врабево

      В навечерието на 8 ноември – Деня на Св.Архангел Михаил, църковният храм в село Врабево, носещ името на светеца се сдоби с изцяло нов покрив благодарение на спомоществувателите „Софарма” АД и Радослав Чолаков /Роко/, които финансираха  тази инициатива. Покритието е от медна ламарина, като отдолу под нея бе поставена и хидроизолация. Ремонтът бе извършен от строителна бригада от смолянското село Широка лъка.

Кметство с.Врабево изказва своята огромна благодарност към дарителите и строителите, осъществили това благородно начинание!